Литературно възпитание ♥ Елин ПЕЛИН
(1877 ~ 1949)
Литературно образование (1921 г.)
Литературата и изкуствата - това е, което характеризира и приказва за духовната просвета на един народ и сочи степента на неговото развиване, силата на неговия талант. Литературата и изкуствата обясняват физиономията на епохата, тъй като в тях най-силно се отразява духовното положение на един народ и на цялото човечество въобще. Нравите, обичаите, битките, предразсъдъците, концепциите и погледът към незнайното бъдеще - всичко това добива безкрайност под печата на креативния талант, който съзерцава дълбините на живота.
Макар че литературата е станала доста демократическа и разпространяването на книгата доста елементарно, на литературата, приказвам за изящната литература, се гледа като на разкош, като на нещо ненужно, без което би могло. И тъй като проучването й не е обвързвано с материална изгода и няма практично приложение, тя още държи състояние на нещо, което служи единствено за лукс.
Помирена с това становище, публиката купува книги и романи и ги чете единствено за пикантни страсти, за сензационно възбуждане и за превозване на времето. Съзнанието за съществено и по-систематично проучване на литературата не е развито и да го кажем иначе, не е публикувано.
По тая причина измежду нашата аудитория не са могли да се разпространят по-избрани книги, изключително преводни, а издателствата, напоследък изключително, се стараят да дават колкото се може книги по-съблазнителни по заглавие и наличие, с по-пикантни илюстрации, по-сензационни и занимателни. А съчиненията на великите писатели, факленосците на човешките възвишени желания и хрумвания, дълбоките мислители са забравени и в каталозите на нашите издателства ще срещнете имената им рядко, и то пред по-незначителни и инцидентни техни работи.
В учебните заведения и дори в университета проучването на литературата, пропагандата за проучването й, е оставено на финален проект и се води официално, едвам се изпълнят програмните нареждания. Не се прави нищо за пробуждане на по-голям интерес към високата литература, да се вдъхне обич към проучването й и да се внуши на младежта мисълта, че около другите науки, потребни за практичния живот, изящната литература е също по този начин потребна за вътрешния живот на индивида.
От няколко години измежду нашето общество се вижда особена ревнивост към музиката и музикалното образование. Мечтата на всяко семейство от всички съвсем класи е щото техните деца, изключително девойките, да научат да свирят на нещо, да обикнат музиката и да добият повече познания по нея.
Младите хора, които елементарно се поддават на внушения и подражания, се увличат елементарно. Днес всички девойки с дребна или огромна заложба бързат да учат музика. Музикалното учебно заведение, многочислените концерти, гастроли, опери и оперетки разпалят и усилват това въодушевление и по тоя метод в продължение единствено на няколко години нашата аудитория, въпреки и не необятната, може да се похвали с една музикална просвета, която й прави чест.
Трябвало би да се вдъхне на младежите същата ревнивост и обич за проучване на изящната литература, тъй като тя, като се изключи че възвишава душата като музиката, само че буди мозъка към възвишени мисли, към по-високи идейни и морални устреми, към по-широко и по-дълбоко съзерцаване на живота и неговата тайнствена хубост, крепи и поддържа вярата на индивида към това, което назоваваме блян.
Литературата е общ брой от най-хубавите човешки мисли, е споделил Емерсон. Литературата е общ брой от типичен съчинения в същинската смисъл на думата. А Сен Бьов дефинира класика или същинския публицист по този начин: „ Класикът е създател, който е обогатил човешкия разум, който е притурил нещо към неговите съкровища, който му е дал опция да направи една стъпка по-напред. Той е публицист, който е разкрил някоя основна и морална истина или е проникнал в някое ново постоянно възприятие в човешкото сърце, дето ни се коства, че всичко е изучено и издирено. Той облича своята мисъл или признание във форма каквато и да е, само че велика, обширна, внушителна, рационална, солидна и хубава сама по себе си. Той приказва на всички в самобитен жанр, само че подобен, който се вижда на всекиго негов личен, подобен, който е нов и древен, и всеки път актуален. “
В неразборията, която цари в региона на литературното образование в учебните заведения и в обществото, би трябвало да се внесе изясненост и преснота. Нашите книгоиздателства би трябвало да създадат всичко допустимо, с цел да пуснат измежду публиката на налична цена творбите на великите писатели и ония книги, които се знаят като безконечни, би трябвало да намерят по-широко разпространяване, като им се дадат най-изискани преводи. В учебните заведения би трябвало да се почне една по-широка пропаганда за проучване на литературата и проучването на тоя предмет да стои на едно от първите места.
Нека към ревността за проучване на музиката, да вземем за пример у девойките, се притури и ревността за проучване на литературата. Майки, които обичат и познават литературата, не могат да не внушат това и на децата си. Там, дето дамата има литературни знания и литературните въпроси я занимават по-живо, мъжът не може да остане по-долу.
За закрепване и за развиване на нашата родна литература не се желае никаква друга агитация с изключение на тая за проучване на всемирната класическа литература и за обич и интерес към литературните въпроси.
* Статия, оповестена във в. „ Развигор “, година 1, бр. 25, 25 юни 1921, с.
Снимка: Елин Пелин (1877-1949), Институт за литература; dictionarylit-bg.eu
